0. Какво е хобито ти и откога се занимаваш с него?
Моите хобита са рисуване и поезия. С изобразително изкуство се занимавам от малка, когато бях вманиачена по "Русалките от Мако" и можех да изрисувам цял скицник с русалки, нарисувани с флумастери. А с поезия от 7ми клас, когато отново бях изпаднала в някакъв делириум и не знаех къде съм като цяло.
1. Кое твое стихотворение и коя рисунка ти отнеха най-много време? Защо?
По принцип повече време ми отнема рисуването, особено като доизпипвам детайлите. А за стихотворенията не мога да кажа, тъй като ги пиша в момент на вдъхновение и думите сами идват на мястото си, като цяло рядко ги редактирам, защото те са отражение на това, което съм чувствала в определен момент.
"Денят ми стана монотонен и прозаичен,
действам на сляпо, очаквайки бедата,
осъзнавам необходимостта от това да си потаен,
а фантазията рисува картини в моята глава.
Една мъка е натежала като грозд над моята душа,
нозете треперят, безпомощна се чувствам,
светлината в тунела полека угаснала отлита,
задавам си въпроса на живота: "Аз ли съм?".
Надеждата дава крила, но кога е до мен,
трябва ми, за да стане денят по-съживен,
не скръбни сълзи да се спускат по лицето,
не отчаяност и изгубеност да ме запълнят изцяло.
Скръбта е като душевна нищета,
загубено сърцето забравя радостта,
прозрението е колко съм нещастна,
виждам черно и грозно реалността."
2. Чрез кое смяташ, че успяваш да се изразиш по-добре - рисуването или писането?
В поезията със сигурност, по-лесно боравя с думи, отколкото с боички. Още пазя първото си стихотворение. Най-дългите ми са по 11 строфи: едното е обвързано с края на човешкия живот, а другото е за най-добрата ми приятелка.
3. Има ли тема, по която все още не си писала, но много искаш и "чакаш" музата?
Да, има - всяка тема, обвързана с позитивизъм, просто явно не съм узряла толкова, за да ме вдъхнови и другият ъгъл на нещата... Никога не съм писала за слънцето, вятъра, лятото. В смисъл, че вдъхновението идва във времена на болка, на слабост, в моменти, когато искаш да кажеш нещо на някого, но уви - няма да те чуе. И когато човешката душа нагърби одеждата на Тъгата, някакси човек започва да мисли повече и по-надълбоко, има необходимост да открие истината, премисляйки доста пъти ситуацията, която го е довела до това състояние. И когато нарисува тази картина с думи, с помощта на своето въображение може да открие отговора, но не е сигурно, че той ще бъде ключът към излизането от тази ситуация.
-Жаки, 15
Commentaires