1. Какво е твоето хоби?
Като цяло се занимавам с много неща, но основното ми занимание и развлекателно хоби са видео игрите. Играя почти всичко, но стратегиите имат специално място в сърцето ми.
2. Коя е любимата ти стратегическа игра и защо точно стратегическите игри ти допадат? Какво е специалното за тях?
Без съмнение това ще бъде StarCraft, може би най-известната стратегическа игра правена някога. Огромна рядкост е да срещна човек, който да не е чувал за нея. Цялостната ѝ sci-fi естетика и лесният за схващане, но изключително труден за овладяване gameplay, са основният ѝ чар. Играя я повече от десетилетие откакто дядо ми ми я показа, когато бях на 3-4 годинки, и мога смело да твърдя, че животът ми изобщо не би бил същият без нея. Мисля си, че стратегическите игри ми допадат най-много, понеже в тях се изисква най-много мислене, което трябва да разпределиш перфектно, без да имаш цялата информация (за което се налага дори повече мислене :D). Трябва да мислиш ходове напред, да предполагаш стотици различни варианти, да си наясно не само с твоя план, но и с този на опонента си. Стратегическите игри предизвикват мислене на няколко нива и за мен това е истински вълнуващо.
3. Какво ти е дала играта и как е променила теб и живота ти?
Олеле, този въпрос ще отприщи вълна от информация! StarCraft, сама по себе си, развива начинът на мислене на един човек по много специфичен начин. Тъй като тя е "real-time" (което ще рече, че ти и опонента ти играете едновременно, а не се чакате един друг като в шаха), ти се налага да взимаш важни решения изключително бързо. И трябва да бъдат правилните, защото една погрешна стъпка може да означава загуба. Прилагам това качество всеки ден в ежедневието си и не бих се оправил без него. Когато се зарибих да играя по-сериозно, открих колко е важно човек да се развие и психически. Да загубиш в StarCraft е едно от най-болезнените неща, които могат да ти се случат след удряне на кутрето в крака на стола. Постепенно се научих да боря тези чувства на саморазочарование и ядосване, защото изразът "всеки провал е нова възможност да се научиш" придоби истински смисъл. Играта учи на самоконтрол и дисциплина. До голяма степен я виждам като симулация на живота - има моменти, в които си безкрайно щастлив, има и моменти, в които искаш да се заровиш от срам. Да знаеш кога да дадеш още малко от себе си, за да го избуташ до края, и да знаеш кога е време да спреш и да си починеш. Всичко това са неща от живота, за които тази игра успя да подготви едно 14-годишно хлапе.
4. И накрая: дочух, че тази игра толкова те е впечатлила, че си се решил да я популяризираш в България, като организираш турнири с приятели. Какво е чувството да не си от тази страна на екрана?
И да искам, не мисля, че мога да опиша организирането на турнири с дума или дори изречение. Мога само да кажа, че това е едно незабравимо приключение, което все още не съм извървял, и се вълнувам да видя какво предстои. Но да, StarCraft ме мотивира до такава степен, че един ден си казах "Искам да направя нещо свързано с тази игра!". И така започна всичко. Заедно с приятели създадохме Robopartans Series през 2016 година - поредица от LAN турнири, които се провеждат и до днес! Това е евент, за който знаят почти всички играчи в България и на който са идвали (на поне едно от 7-те му издания). През 2019-та година станах "co-founder" на Bulgarian StarCraft League. Инициативата беше на моя приятел Лъчезар Каменов, все още страстно работещ по този проект, който добива все повече популярност у нас (а и в света!). Да организираш всички тези събития и да видиш как хората идват на тях, как се забавляват или дават всичко от себе си, докато играят - това е чувство, което ще помня винаги. Не всеки ден виждаш как пред теб човек прави по 300+ кликания на клавиатурата си в минута! Радвам се, че успях да напиша своята малка глава в историята на тази игра.
:
Opmerkingen