Какво е твоето хоби и откога се занимаваш с него?
Ами може би народните танци, писане - стихотворения и разкази и рисуване - и с трите неща се занимавам от малка, може да се каже, че въпреки, че ги практикувам от много време не съм много добра в нито едно. Бързо се отказвам и си давам паузи и така като се завърна обратно към тях, просто си затвърждавам постигнатото без ужасно много напредък.
Кое те вдъхновява да твориш?
Ами творя когато съм в напрегнато, тъжно или просто твърде емоционално състояние. Това е един вид разпускане и изливане на натрупаното върху нещо неодушевено. Да кажем, че ми действа като терапия.
Защо народни танци, а не който и да е друг вид танци?
Защото там ме записаха като бях малка, а и ми харесва да разпространявам фолклора, традициите и т.н. Имаме с какво да се гордеем и ми харесва да съм част от хората, които напомнят за това. Също така музиката, на която танцуваме ме привлича по някакъв начин и дори да не играя външно, вътре душата ми трепти и иска да танцува
Има ли някакъв съвет който би искала да дадеш на хората, които искат да се занимават с което и да е от хобитата ти?
Ами да. Дори и да ти кажат, че е твърде късно, нямаш музикален слух, нямаш талант или просто не ставаш, не забравяй - не го правиш за останалите, правиш го за себе си. Никога не е късно за нищо и има ли желание има и начин. Можеш да започнеш да танцуваш или пишеш на 65г, това е без значение. Важното е, че ти харесва и те кара да се чувстваш пълноценен, чуждото мнение не бива да влияе над решението ти да се занимаваш с нещо. Подканвам всеки, който се чуди - да опита, нищо няма да загуби.
Би ли споделила някоя твоя творба с нас?
Сиви и олющени са дългите стени край мене
И мъничка и немощна аз гасна като свещ
Болното сърце, разбито кърви не само денем
Финално бие старият часовник, отброява сетния ми час
Прикривам болката с усмивка плаха
Сам, самичка съм сега
Тез, които с мен се смяха
Донесоха единствено тъга
И сама останах, в тази пуста стая
Със сивите стени край мен
И мъчно ще да проговоря
Що за предатели сте вий?
Приятели ми бяхте някога,
А сега на чужди думи сте във плен
Ще умра самичка
Пуста ми уста голяма
Пусто ми сърце добро
Ей ги на, злобарите ужасни
От мене се отказват те
Очаквах да са по-лоялни
Но предатели са всичките
Усмивката меланхолична смъквам
И време е да кажа сбогом
На сивите стени, тъй топли
И на предателската сган неверна, сбогом
