0. Какво е хобито ти и откога се занимаваш с него?
Най-лесно разтоварвам, като играя игри. Не е сякаш това да е изключително рядко срещнато хоби, убеден съм, че е едно от най-популярните в света, но въпреки това си го виждам като нещо мое, което ми помага да се справям с ежедневния стрес. Бих казал, че съм играл още отпреди да мога да ходя, но това би било лъжа, ама поне звучи интересно. Играл съм от много малък, като първоначално татко ми ме запозна. Друго, което ми предоставя удоволствие, е поезията, въпреки че главно съм се занимавал с такава от училищните автори, но пак ми беше приятно да я уча.
1. Какво намираш във видеоигрите - защо ги играеш? Коя е любимата ти?
Първият въпрос е леко тежък, защото намирам в игрите много позитиви! Първо, това е най-интерактивният начин да разкажеш история. Едно е да гледаш документален филм за козите в Европа, друго е да играеш като коза в игра. Фокусът на историята изведнъж си ти - вече си част от този разказ.
Второ, социалният елемент е толкова важен, че не мисля, че бих могъл да го опиша тук. Можеш да се запознаеш с когото и да е, където и да е този човек и като играете една игра, вие правите нещо заедно. Игрите имат този потенциал да сближават хората по начин, по който другите медиуми просто не могат.
Трето, играта предоставя една напълно различна вселена, в която можеш да се потопиш. В ежедневието може да си Иван чистача, който мие тоалетните в някоя гимназия, но като се прибереш и включиш играта можеш да бъдеш буквално каквото си поискаш - рицар, коза, нинджа, чистач - избягваш го това сиво ежедневие. Естествено, това трябва да се прави с мяра, но самата мисъл да откриеш един нов свят в игра е вълнуваща.
За любима игра бих казал King's Bounty, защото е първата, която играх някога, и точно тя ми показа какво може една истинска игра. В нея имаше и хумор, и драма, трябваше да измислиш добра стратегия, показва ти какво е да правиш тежки избори. Винаги ще има специално място в сърцето ми.
2. Смяташ ли, че видеоигрите имат и полезен ефект върху играчите, като например да развиват определени умения?
Ама напълно съм съгласен. Най-очевидното е, че една добра игра може да те накара да си наблъскаш главата в клавиатурата, докато не се сетиш за отговора на даден пъзел. Развива се разумът на човек, но не само. Нещо, което често се пропуска, е, че играта обогатява човека със знание, което по абсолютно друг начин не би могъл да открие. Преди седмица играх Hellblade: Senua's Sacrifice (беше мега, препоръчвам), в играта се разказва за една жена, която е на епично приключение да убива богове. Нали, супер, уау, бам бам, битки и екшън. Но това е само на повърхността, главната героиня страда от тежка психоза и ти като играч трябва не само да балансираш аспекта на битката, но и да издържаш тежките ментални симптоми на болестта. Посочвам това като феноменален пример, защото създателите на играта са поели една много важна отговорност да разкрият героинята не като "лудия бай Тодор", а като истински човек, който страда по един истински начин. Само идеята да говориш за ментални заболявания е табу, а да направиш игра за тях е изключително трудно. Защо това да е важно? Защото учи играча колко е трудно да живееш с ментално заболяване, учи го на емпатия. Естествено, не казвам, че да изиграеш 10 минути от играта и опа - вече си професионалист на темата, но разкрива тези хора не като такива, с които просто нещо е сбъркано, а като нормални хора с чувства и мисли. Точно този вид съчувствие понякога липсва в нашето общество, което е тъжно, но дори и един човек да се е замислил по темата, си струва.
3. Кой е любимият ти автор? А любимата ти поема? Писал ли си сам нещо?
Най-много съм чел задължителната подготовка за училище, така че главно от там имам любими. Много хора намразват литературата в педиода от 8-ми до 12-ти клас, при което като завършат, си продават христоматиите. Ако човек наистина вникне и разбере за какво се говори в тези произведения обаче, съм убеден, че много повече хора няма да бъдат наплашени от матурите по български. Естествено, няма как човек да вникне, ако в училище е форсиран да зубри анализи, което наистина е вина на образователната ни система. Ако човек иска да разбере темите на един автор, трябва да види живота му, а това често не се изучава в класната стая. Например, любимка ми е Багряна, идеите, за които пише (свободата на човека) са толкова близки до мен, че няма как да кажа, че тя не е на първо място, но като разбереш, че тази жена е откраднала два пъти съпруга на Дора Габе, ти става ясно до каква степен е важна свободата на човека в живота й. Такива малки неща показват как дори и тези идолизиран автори са хора. Вазов и Ботев са се мразили, на Вазов му е била писана двойка, като е написал анализ на свое стихотворение, Славейков и Гео Милев също са се мразили, Яворов се самоубива два пъти, т. н. и т. н. Като ти стане интересно, искаш да учиш, а като искаш да учиш - училището си върши работата. Иначе, за любимо стихотворение бих казал "Молитва" на Атанас Далчев - два стиха в него са толкова истински: "Изведи ме вън от всяка сложност, / научи ме пак на простота:". Нали, без да влизам във филма твърде много, има толкова голяма емоционална стойност в тези думи, че не е истина. Иначе съм си мислел да пиша, но никога не съм, може би някой път ще.
-С любов, Божко❤️
Comments