"Чувството, че надминаваш предела си, ме води и ме кара да продължавам."

0. Какво е хобито ти и откога се занимаваш с него?

Занимавам се с волейбол от 1 година и класическа китара от 6 и колкото и крайно различни да са те, усещането и вълнението, по време на дори приятелска игра или нормална репетиция, е едно и също. Усещането, че искаш да видиш себе си по нов начин и да надминеш предела си!

1. Как това, че имаш повече и различни хобита, се отразява върху времето и организацията ти?

За сега моите хобита са такива, че мога да ги изпълнявам в определени условия, както са и реално повечето занимания, които доставят удоволствие. При китарата ми е нужно усамотение, а при волейбола - с колкото повече играчи играеш, толкова повече усещаш, че напредваш. Естествено, за да искаш развитие в каквото и да е начинание, е нужна най-вече концентрация и внимание само в това, което правиш. А и всичко изисква и време. През лятото проблеми с него няма, но в началото на всяка учебна година се срещат трудности, което дава лош старт на всичко. Но след месец и след стреса от входни нива и прочие, картината започва да се избистря и осъзнаваш, че светът не е толкова оплетен и реално, той не е настроен срещу теб. Естествено натовареността си остава, но когато усетиш как се самозадействаш, удоволствието се завръща.

2. Различни са и са трудни за сравнение, но без кое от тях смяташ, че не можеш да живееш? Защо?

Определено ще мога да живея и без двете. Но човек може да живее и без крайници, нали? Колкото повече се развиваш, толкова повече не искаш да изоставиш постигнатото. Колкото повече виждаш света с очите си, толкова повече не можеш да ги затвориш. Някой ден може да се случи така и да трябва да изоставиш всичко, но чувството няма да се забрави никога. И след години, когато срещнеш тинейджъри на плажа с топка или разчистиш стария килер и намериш така мечтания инструмент, ръцете сами ще те водят.

3. Кое би предпочела - да започнеш едно ново хоби, или да станеш по-добра, в някое (по избор), от тези, с които вече се занимаваш?

Както споменах, чувството, че надминаваш предела си ме води и ме кара да продължавам. Но това чувство нараства още повече само когато си го надминал и си мислиш, че вече няма накъде повече да мърдаш. С други думи трябва да се развиеш зверски в дадена област, за да го усетиш въпреки че всичко това, което правиш е само едно, така наречено хоби.

-С обич, Вики