Jun 4, 20203 min read

"...след 11 години най-накрая намерих стила си..."

Updated: Jun 8, 2020

0. Какво е хобито ти и откога се занимаваш с него?

Още от малка тренирам танци - бях на 3, когато започнах балет, и не се сещам дали родителите ми са ме накарали, или на мен ми е било интересно, но оттогава танците са голяма част от живота ми. Тренирах балет 5 години, ходих на състезания и бях сравнително добра, но с времето спря да ми харесва и спрях. Разбира се, не можех без танци и няколко месеца след това започнах да тренирам латино-американски танци, после спортни танци и след това хип-хоп. Така в продължение на няколко години не можех да намеря стил, който да ми харесва. Сестра ми беше на 5 по това време и родителите ми записаха и нея на балет. Тя имаше още повече изяви от мен и, ходейки на концертите й, се мотивирах да започна пак, затова тренирах балет още една година, но тогава вече бях сигурна, че не е за мен.

1. Как се запали по К-поп танците и защо? Какво ти харесва в тях?

По това време К-попът не беше особено известен, но една приятелка беше фенка и ми показа хореографии, които веднага ми грабнаха окото. В началото ги учех сама у нас, после се записах на танци с приятели от училище и сега даже съм в група. Не мога да кажа, че имам кой знае каква техника, и понякога наистина не ми се получава, но след 11 години най-накрая намерих стила си и заедно с него много нови приятели. Съвсем случайно попаднах на тях - все пак приятелка от детството ми, с която не бяхме толкова близки по това време, ми ги показа и още се чудя какво точно ме впечатли толкова. Може да се каже, че не е нещо конкретно - музиката, енергията, която танцьорите влагаха в стъпките, малките детайли и като цяло начина, по който всичко изглеждаше заедно. Стилът не беше нещо специфично - имаше мотиви от всичко - и мисля, че точно това ми се наби на очи най-много - ритъма, стъпките, нищо не беше по определен модел. Беше уникално само по себе си и явно точно такова нещо съм търсела дотогава. Имах свободата да си избирам и да уча каквото ми харесва и като видях cover-ите на някои от любимите ми хореографии на живо на първия ми Anifest Varna, тогава вече си казах, че това е моето нещо, и искам да го споделя с другите.

2. Има ли стил, хореография/формация, или дори парче, което много би искала да опиташ (сама или не)?

Винаги съм искала да направя "Butterfly" на LOOΠΔ на сцена. Освен дълбокото значение на песента, красивата й хореография и това че LOOΠΔ е една от любимите групи, лично за мен значи много. Когато песента първо излезе, научих хореографията й и една моя приятелка ме снима как я танцувам. Не беше голям успех, но спомените, които имам във връзка с песента, са това, което я прави толкова специална. С групата ми (Venom) се готвехме да я танцуваме през април 2020г., но очевидно нямаше как да стане, затова мечтата ми още не е напълно сбъдната, но със спомените, които създадохме заедно с тях, сега е даже още по-важна за мен. Дори вече да се води "стара" и да не е възможно да се получи и тази година, ще продължавам да си мечтая да я танцувам на сцена някой ден.

3. Има ли танцьори, на които се възхищаваш, или които те вдъхновяват? Кои са те и защо?

Честно казано се възхищавам на всеки един, който влага усилия в танците, защото да научаваш хореографии (да ги измисляш още повече) е много трудоемка работа. Лично мен ме вдъхновяват членовете на групата ми. Не се познаваме лично от много време, но трудът и чистият ентусиазъм могат да се видят от далеч, дори когато не сме в залата. Има още много хора в тази сфера, на които се възхищавам, но това, че имам възможността да тренирам с хора като тях, ме вдъхновява най-много. Да виждам отблизо неизмеримия труд, който всички влагат, ме кара да се старая да се усъвършенствам още повече, за да продължаваме напред заедно.