0. Какво е хобито ти и от кога се занимаваш с него?
Моята най-голяма страст са народните танци. С тях се занимавам вече от 9 години и не мисля да спирам!
1. Какво най-много ти харесва в народните танци? А какво най-малко?
Чувството, което танцьора изпитва на сцената, но и в залата, е велико! Еуфорията около всеки един концерт кара лошите мисли да изчезнат и просто да се отдадеш на момента. Репетициите също са част от цялата тази магия. Всяка една е различна и точно това ми харесва. Естествено, не винаги всичко е перфектно, тъй като доста често грешим и ръководителят ни се кара, но това за мен вече е нещо съвсем нормално, защото точно по този начин ще се научим. Няма нещо, което да не ми харесва в народните танци и всичко около тях. Всяка една капка пот, дори понякога и сълза, са част от труда, който сме положили и точно затова не съжалявам за нищо.
2. Как започна цялата ти страст към народните танци? Сама ли прояви желание или някой просто те заведе?
Истината е, че майка ми доста беше проучвала за всякакви школи, клубове, ансамбли и т. н. и един ден, когато бях още 1-ви клас, тя ме заведе да гледам една репетиция на ДФА “Българче”. В началото не бях чак толкова очарована, но си казах, че ще пробвам. И да, аз се влюбих. Открих чувството и магията. В момента вече девета година заедно с моите много добри приятели танцуваме във ФА “Варна” и се наслаждаваме на всичко, случващо се около нас. Та страстта при мен дойде постепенно, но мисля, че това е нещо нормално, защото с възрастта започвам да осъзнавам и да приемам по много по-различен начин всичко.
3. Каква е разликата между това просто да се хващаш на хорото само по празниците и да ходиш на народни танци? Какви жертви изискват те?
Искам да кажа, че това да се хващаш на хорото по празниците никак не е малко. Точно на хорото, когато всички се хванат един за друг и се “обединят”, се усеща чувството за сплотеност и родолюбие и онова българското у теб се подбужда! Но разликата между професионалното танцуване и любителското е това, че при нас по-няколко пъти в седмицата ние се хващаме и си казваме “НИЕ МОЖЕМ”, защото в залата всеки ден ни чака ново изпитание, защото, както казва нашия хореограф: “Един танцьор никога не е перфектен, винаги има какво да надградиш!”. Може би единствената жертва при мен е времето. Всеки път щом имам репетиция и съм втора смяна на училище аз бягам до спирката, хващам първия автобус, слизам на катедрала и след това отново бягам до залата и така за около 15-20 минути пристигам, но вече издъхнала. И лошото е, че щом вляза "екзерсизът" (загрявката) вече е към края си и аз трябва много бързо да се разгрея, защото в противен случай мога да навехна крак, да скъсам нещо и прочие.
- Саня, 15, @_sanya_k
Comments