"Няколко пъти ми се е случвало да падна на сцената по време на танц..."

0. Какво е хобито ти и откога се занимаваш с него?

Занимавам се със спортни танци от около девет години. Като малка бях запленена от прекрасните рокли на танцьорките, от сложните им прически. След първия си концерт се влюбих в сцената - в песента на прожекторите, блясъка на броката из въздуха, ВСИЧКОТО ТОВА ЧЕРВИЛО. Малкото Викче беше на седмото небе.

1. Кое е най-трудно и кое е най-лесното в спортните танци според теб? Защо?

Всеки танцьор среща трудности по пътя си, дори аматьорите, които тренират, заради удоволствието от спорта като мен. Понякога човек усеща, че очакванията на раменете му тежат повече от целия свят. Особено когато танцьор е част от формация, или танцува с партньор например. Соловите изпълнения са най-лесни, защото разчиташ само на себе си, а и никой не зависи от теб. Знаеш, че каквото и да се случи, ти сам си даваш медал за положения труд. Но понякога с теб на сцената излизат и други хора, които с времето си се научил да наричаш семейство. Мозъкът ми започва да прехвърля всички възможни грешки, които мога да направя. Но формациите печелят и губят заедно, всеки спира да мисли за себе си като индивид, а като за част от механизъм. Няколко пъти ми се е случвало да падна на сцената по време на танц във формация. За щастие, всичките ги има документирани на видеоклипове. Йей. Но празненството след състезание никога не се отменя, дори след подобна случка сладоледът е по-сладък.

2. Коя част от подготовката за състезание или излизане на сцена ти е любима и защо?

За състезание или концерт се подготвяме дълго време и денят на провеждането им е изключително специален. Когато представлението е в друг град, дори пътят дотам е част от тръпката. Групираме се така, че не сме единствените деца в колата. Пеем фалшиво и дразним тези от клуба, които още са кисели от ранното ставане. Още с пристигането си в залата, обуваме токчетата за тренировка и загряваме на непознатия терен. Всички се правят, че паркетът не е хлъзгав, въпреки че вече четвърти път съм на косъм да се приземя по лице. Впускаме се в търсене на лак за коса да напръскаме подметките си, за да не се пързалят ("pro tip"). Чакам с нетърпение момента, в който ми съобщават часа, когато аз ще излизам на сцената. Тогава официално мога да започна да се притеснявам. Аз неизменно нося червено червило - дори когато съм единствената от формацията. Любим ми е звукът от гласа на водещия, който съобщава името на танца, в който участвам. Секундите, в които музиката всеки момент ще започне, са най-ужасяващите и най-прекрасните едновременно. Тогава публиката изчезва и въздухът се нажежава от чист адреналин.

3. Колко време ти отне да научиш най-трудната си хореография досега? Какви други жертви ти отне, освен време?

Хореографиите ми с времето стават на все по-високо ниво, затова най-трудната е винаги тази, с която се занимавам последно. Прекрасно е, че треньорката ми, г-жа Петя Милушева, винаги оформя танците по танцьорите. Заедно гледаме клипове на най-големите шампиони в сферата, учим се от техните техники, за да изградим оригинална хореография. Госпожата знае кога да не ни притиска да правим фигури, с които не се чувстваме комфортно, и кога да ни побутне да разбием бариерите, които сами поставяме пред възможностите си. Няколко месеца отнема целият процес, докато се почувстваме достатъчно уверени да представим нов танц. Не бих казала, че съм пожертвала нещо в името на танците. Имам навика да си разпределям времето много стриктно, така че да не се налага да пренебрегвам други аспекти от живота си. Дори времето, посветено в тренировки, не бих определила като жертва. Отделила съм го съзнателно в името на нещо красиво, танца.

-Виктория