1. Какво правиш, за да разтоварваш - как оползотворяваш свободното си време?
Честно казано преди отговорностите ми, свързани с училище, малко или много ми изсмукваха живеца за каквото и да е, а като включим и това, че интересите ми не бяха част от това, което изучаваме, ами това беше лееек проблем, така да се каже. Затова, когато имам шанс, зарязвам всичко и просто чета. Буквално чета за каквото ми се иска, по каквато и да е тема, стига да ми е привлякла вниманието. Мисля, че тогава ми е най-спокойно и отпуснато, особено ако има музика на заден фон. Също обожавам просто да се возя в някое превозно средство и да зяпам през прозореца. Чувството е невероятно и мозъкът ми много често просто изключва, и само наблюдава, ахх… обожавам това чувство!
2. От кога ти харесва четенето и как се запали по него? Винаги ли ти е харесвало?
Оо, не, със сигурност. Мале бях такъв отвеян идиот преди… Мисля, че някъде в 6-7 клас започна?? И нямам никаква идея как, но помня, че поради някаква причина се вманиачих по гръцка митология и буквално изчетох цялата колекция на Пърси Джаксън (така се радвам, че реших да се разоря по този начин). Мразех да чета като малка. Даже си спомням как баба ме караше да чета книгите си за лятото и главната ми тактика за измъкване от това беше буквално да се престоря на заспала с книгата в ръце. Е, евентуално наистина заспивах, ама пак нямаше измъкване от отговорностите - баба пак не ме оставяше.
3. Преди какво четеше най-често и какво четеш сега?
Преди удрях главно на фентъзи, особено дистопии. Ох, олеле, помня една травмираща романтика с един извънземен, който май беше и тризнак? Историята беше, че някакъв си пада по една, но после се оказва, че той бил някакъв извънземен - ама от светещите. Същинска крушка! И взе, че се оказа, че тия извънземни се раждали само по тризнаци. И изведнъж ЦЕЛИЯТ роман става мистерия за тоя негов изчезнал брат, за когото и не знаехме, че съществува… И ОТ ТОВА НЕЩО ИМАМ 4 КНИГИ…ЧЕТИРИ!!!!!!! Тъмни времена. Сега съм поне по-гъвкава. Още си обичам фентъзито и рядко чета съвременна проза, но, ако трябва да съм честна, чуя ли нещо за Скандинавия и Исландия, не ми пука за какво точно е. Взимам го! И няма да забравя да спомена, че тъжният край получава 10+++ от мен. Щастливи книги не помня, но тези с травмиращ край си остават в спомените ми за много дълго.
4. Какво те впечатлява в една книга? Какво я прави интересна?
Добре изградени герои, със сигурност. Затова много рядко чета по-стара литература, не мога да уловя същото чувство в тях. Най-интересно е, ако има повече от една гледна точка и поне 4-5 главни герои. Взаимоотношенията между героите са ми най-интересната част, както и начинът, по който е написана. Ако е исторически роман - живея за това! Много съм раздразнена, ако видя, че авторът не знае какво изобщо прави. ТРЯБВА да има баланс между информацията, която предава чрез речта на героите и чрез описанието на действията им. Описването на това какво точно е нужно, за да ми хареса книга е много дълго и скучно, и с доста изисквания, затова най-кратко - АДЕКВАТНО НАПИСАНА.
5. Любим автор и с какво те е впчатлил, за да го харесваш толкова много?
Казва се Лий Бардуго и, ако трябва да съм честна, първата ѝ трилогия е доста зле.
Но тогава ми се появява с чистия ренесансов шедьовър, който е "Шест врани", такава красота през живота си не бях виждала! Просто способността ѝ да се развие толкова като писател и да ме стъписа до такава степен… Гордея се, честно. Някак това ти показва, че няма значение от какво ниво почваш, ако продължаваш да си инат и да не спираш, ще стигнеш толкова далеч. Обожавам, че можах да видя как малко по малко, с всяка следваща книга тя започна да става все по-добра и по-добра в начина си на изразяване и описание на средата и героите. Просто еха!
6. Коя книга задължително би препоръчала?
Мисля, че бих казала "Цирцея" на Маделин Милър. Трябва да си поддържам корените към гръцката митология. Не съм сигурна защо, но тази книга ми е в съзнанието от много време. Просто не ще да се махне. Начинът, по който е написана, и фактът, че авторката буквално е излязла на лична мисия да покаже какви гадини са боговете наистина. Злато! А, и начинът, по който говорят... Никой, и казвам ви, никой НЕ говори така в истинския живот? Накара ме да се замисля за доста неща и явно няма да ме остави на мира в скоро време.
7. Имало ли е книги, които не са били това, което си очаквала?
Някога бях от онези оптимистични хора, които са като "омг сега ще отида в "Сиела" и ще си разгледам книги, и ще си намеря перфектната за четене, и ще си я харесам много, и ахам, йес, да", АМА ИЗНЕНАДА! Наравих грешка и си взех една книга, която на пръв поглед даваше надежда да е толкова интересна. С пътя на коприната, татари, някакви монаси на мега важна мисия и всичко… ама не! Охохооо, ненене!! Почвам да чета и в началото някакъв плаче, умира. Какъв е той? Ми иди - разбери. Какво се случва - ми от къде да се знае? Запознават ни с героите, които са представени много повърхностно, главната е изключително красива жена-войн и буквално това ѝ е характерът. Любимото занимание на монаха бе да зяпа агресивно един рицар БЕЗ НИКАКВА ОСНОВАТЕЛНА ПРИЧИНА. Самите образи нямаха голяма дълбочина зад действията, които извършваха. Нищо нямаше смисъл? Такова продължително зяпане на страници без да проумявам нищо не бях имала от дълго време. Изпитвам вътрешно желание да я изгоря някой ден. За мир на душата.
-Дарт Вейдър
Ресурси: любими поредици (link за закупуване върху всяка корица)
Комментарии