1. Какво е твоето хоби?
Едно да беше... Четенето със сигурност оглавява класацията. Всички останали хобита като цяло са на периоди. Примерно - квилинг, плетене на една кука, последно време съм по шиенето и т.н. Имам доста натоварен график и не винаги имам свободно време, но се старая да намирам време за всичко. Реално, повечето пъти, всичко зависи от самия човек и колко е организиран. Хобитата определено са за разтоварване и затова е важно всеки да има такова. Концентрирам се върху нещо физическо и понеже самите действия са по-монотонни като последователност, не е нужно мозъкът ми да работи на максимални обороти.
2. Как и кога се зароди любовта ти към четенето? Четенето като най-голямо хоби как ти е помогнало да се развиеш и още ли е толкова силна страстта към него, както преди, или по-скоро е отслабнала?
На 4 може би се зароди този интерес с народните приказки, може би с "Приключенията на Лукчо" на Джани Родари, не помня - доста отдавна беше. Обаче си спомням как, като отивахме на пазар с мама и сестра ми, ме оставяха на едно столче да си чета книжка, докато те разглеждат магазина, а от книжарницата не можеха да ме извадят с часове.
Четенето ми разви най-вече речника и общата култура, но това е, ако говорим за преки "резултати" от него. Косвено, вероятно с разширяването на общата култура, съм развила по-голяма емпатия и въображение. Относно страстта към него - зависи от времето и настроението ми. Има моменти, когато изобщо не ми се чете, има моменти, когато ми се четат така наречените "розови романчета", и има моменти, когато ми се четат Достоевски и Кафка. Под "розово романче" разбирайте романтична историйка, "чиклит" - с две думи, нищо напрягащо. Нещо с хубав край, което мога да оставя на страница 60-та и след три дена да отворя 120-та, и да не съм объркана какво се случва.
3. През годините си прочела доста неща, коя е любимата ти книга до момента?
Всяка книга ми е дала по нещо, нека така да го опишем. Ако трябва да избирам, бих казала примерно "Трилогия за Бартимеус" . Като цяло, харесвам книги, които са със запомнящи се герои - пълнокръвни, добре обрисувани. Друга книга, която вече е по-философска и която препоръчвам много, е "Полет над кукувиче гнездо" на Кен Киси или "Палата 6" на Антон Чехов. "Трилогия за Бартимеус" е фентъзи, в което има магьосници, които призовават демони. Господарят на Бартимеус е амбициозен чирак на второкласен магьосник, който иска да си го върне на друг магьосник, че го е унизил. Ама, докато крои отмъщението, нагазва в много дълбоки води. Най-голямото предимство на "Трилогията" и реално това, което ми харесва толкова у нея, е характерът на Бартимеус, главният джин. С него винаги е голям смях. "Полет над кукувиче гнездо" е комедийна драма. Разказва се за престъпник, който симулира че е душевноболен, за да избегне затвора. От пристигането си в лудницата, той се мъчи да се противопостави на методите на тираничната медицинска сестра, която отговаря за всички в тая лудница. Книгата ме впечатли с комичната алегория на лудницата за човешкото общество, доста подобна на "Оруеловата Ферма за животни" откъм замисъл. През годините вкусът ми към книги е станал по-философски. Преди четях предимно фентъзи, сега вече е доста по-рядко. Харесвам неща, които ме стимулират да мисля и разсъждавам.
4. А коя е най-идиотската книга която си чела?
Мисля, че" 50 нюанса сиво" заема този трон безапелационно. По-блудкава и безсмислена книга не съм докосвала през живота си, а най-лошите винаги се запомнят. Имаше тоталната липса на логика в сюжета, изживяването беше 3/10, дори за "мийм" не бих я прочела отново.
-Надя
Comments