"Слънце, просто не можеш да си избираш книги."

0. Какво е хобито ти и откога се занимаваш с него?

Не знам доколко се брои за истинско хоби, но супер много обичам да чета и в моментите, в които не чета и имам адекватна идея за нещо, пиша разкази и понякога песни (защото защо не?).

Научих се да чета още като много мъничко същество и още оттогава обичам книгите, а писането май е от четвърти клас насам.

1. Колко думи е най-дългото нещо, което си писала? Каква е творческата му история?

Наистина не помня колко думи беше, но беше "фенфик" с героите от един сериал, който гледах в пети клас. Започнах го, просто защото имах идея, и мисля, че така и не го довърших. Като се замисля, май нищо не съм довършвала, ако има повече от 5 глави, но и тогава не е сигурно. Нещото от тогава беше някаква сладникава романтика, въртяща се, мисля, че, около клуб по танци и едно пътуване една лятна ваканция.

Не знам дали това ще прозвучи странно, но пиша романтика много повече отколкото чета такава, може би защото смятам този тип неща най-лесни за писане, а и все пак от някъде трябва да се започне.

2. Какво би казала на хората, които смятат книгите за скучни и недостатъчно визуално стимулиращи?

Това, което винаги казвам в такива случаи, е: "Слънце, просто не можеш да си избираш книги.". Ако единственият досег на човека е с литературата в училище, мога да разбера защо интересът се губи. В такива случаи винаги препоръчвам книги, близки до хобитата на тези хора. Обичаш видеоигри - "Warcross" е за теб; харесваш криминални сериалчета - "Тези плитки гробове" е прилична опция. (И да, абсолютно ще се възползвам от възможността да промотирам хубави книги.) Ако все пак просто не те влече дори и нещо, което би гледал на филм, или би играл на игра, ами здраве да е, затова от вече цяла вечност книгите не са единствената форма на забавление.

3. Кое предпочиташ - да четеш или да пишеш? Защо?

Определено да чета. Преди време бих се замислила и може би даже бих казала, че писането ми е повече на сърце, но сякаш напоследък нямам нито самочувствието, нито идеите да пиша. Последно се хванах сериозно с нещо за писане като подарък за един човек, но и това не успях да завърша (Беше за Коледа и май се радвам, че не уточних коя Коледа!). Когато си търся книга, сякаш винаги има точно това, което търся като сюжет, а, ако го няма на хартия, все нещо ще се намери като "фенфик". Някак си четенето просто ми дава възможност да изгубя представата за време и може би да си изгубя съня, ако книгата е хубава.

-Кати Нанкова, 16, @kathy_nankova

Ресурси: споменати книги (link за закупуване върху всяка корица)